В края на октомври и в Русия беше извършен пуск на четири балистични ракети, три от подводници, една – наземна. Траекторията им беше различна. Целта на две от тях беше полигонът в Камчатка – на другите две – Чижа в Архангелска област. Предполагаше се, че една от ракетите е новата тежка междуконтинентална ракета Сармат, която е заместник на Сатана. РС-28 е ракетата на бъдещето, гарант за ядреното възпиране между Русия и САЩ, с която Москва влиза в новата ера на ядреното оръжие – хиперзвуковата.
За Сармат американската противоракетна отбрана не е никаква пречка. Една Сармат е достатъчна за унищожението на Великобритания, Франция, Германия или Тексас. За унищожението на САЩ са нужни една дузина такива ракети. На новата тежка руска ракета сме се спирали неведнъж. Да я разгледаме отново. Сармат ще превъзхожда всички съществуващи в света носители на ядрено оръжие. Тя беше направена в конструкторското бюро Макеев, който има голям опит в създаването на течногоривни ракети, които са с по-мощни характеристики от твърдогоривните. Освен това в Макеев имат опит в създаването на течногоривни ракети „Синева“.
В резултат получиха ново изделие, което превъзхожда „Сатана“ по всички показатели. „Сатана“ тежи над 210 тона, „Сармат“ е около 110 тона и може да излиза на суборбитална траектория и да захожда към целта през Космоса. Това означава възможност за атака например срещу САЩ от Космоса не по най-късата права, а от всяко направление, и през Северния, и през Южния полюс. Траекторията се прокарва така, че да се избегнат районите с масирани средства на ПРО на САЩ. Това е постигнато за сметка на използването на по-ефективна двигателна система, както в първата, така и във втората степен. Предвижда се увеличение на мощността за сметка на използване на последния етап на ускорителен блок. Във връзка с това ракетата получава двойно назначение. При снижаване на теглото на полезния товар /10 бойни блока по 750 кг всеки, общо над 8 тона/ и с използването на ускорителен блок „Сармат“ ще може да изнася на орбита и спътници. Тази възможност ще се появи към края на ресурса на ракетите, когато те ще бъдат заменени с по-съвършени ракети.
Усилена е и защитата на ракетите, намиращи се на стартови позиции. Те ще бъдат в същите шахти, в които сега се намира „Сатана“. Шахтите могат да издържат близки ядрени взривове, което се постига с използването на специални амортизиращи контейнери за сериозни сеизмични натоварвания.
Защитата на шахтите е подсилена със система за активна защита „Мозир“. Тя представлява стотици артилерийски ствола, които изстрелват срещу надлитащата ракета облак от стрели и топчета с диаметър 3 см. Височината на изстрела е 3 км. Тази система се обслужва от радиолокационна система, имаща голяма далечина и точност на откриването. Освен това районът ще се прикрива от С-500.
Проникващата способност на бойните глави на „Сармат“ е уникална. Тя се дължи не само на качествата на самата ракета, която, до отделянето от нея на бойните блокове, има възможност да маневрира с високи натоварвания. Висока маневреност имат и самите бойни глави. Освен това те имат и средства за радиолокационна борба. Точността им нараства. При насочването към целта сега максималното отклонение е 5-10 метра. Това дава възможност при необходимост да се използват вместо ядрени, кинетични бойни части, които ще разрушат обектите на противника с механичен удар с огромна енергия.
Но най-важното е, че ракетата ще бъде въоръжена и с хиперзвукови бойни глави, които сега имат кодовото название „изделие 4202“. Изпитанията им започнаха през 2010 г. Към момента е постигнат устойчив полет със зададена точност на поразяване на целта. Тяхната скорост е в пределите 17-22 М. Бойната глава ще може да извършва по-дълъг хиперзвуков полет в атмосферата, маневрирайки във вертикална и хоризонтални плоскости.
Както споменахме „Сармат“ е течногоривна. За разлика от твърдогоривните ракети, течногоривните имат най-висока производителност. Например в хода на ученията „Стабилност-2008“ морската ракета „Синева“ установи световен рекорд по далечина на полета за ракета от този клас – 11 500 километра.
На „Сармат“ ще има няколко ядрени бойни глави с индивидуално насочване, в това число и маневриращи хиперзвукови блокове, като онези, които вече са с най-новите руски стратегически ракети „Топол-М“, РС-24 „Ярс“ и морската „Булава“.
Подобна комплектация дава на ракетата почти пълна неуязвимост при преодоляване на системата за противоракетна отбрана, онази, която днес САЩ създават по границите на Русия и онази, която ще се създава от тях в бъдеще. Нито една ракетна система не може да проследи ракетата или нейните бойни глави, които летят по индивидуални балистични криви, ако те изведнъж се скриват в тази дъга и започват да летят със свръхзвукова и даже хиперзвукова скорост, прилепвайки плътно към релефа на местността, маневриращи по курса и височината. Да се прехване, и още повече – да се унищожи такава ракета, е невъзможно.
Сред техническите възможности на 4202 е не само нанасянето на мигновени смъртоносни удари. Хиперзвуковият апарат ще бъде оборудван със система за радиолокационна борба, която за броени минути ще може да пресече територията на САЩ и да извади от строя по своя път всички станции за радиоелектронно откриване със скорост над 11 000 км/час. Според западни данни 24 от тези хиперзвукови апарати /бойни блокове/ ще бъдат разположени през периода 2020 – 2025 г. в един от полковете на 13-та ракетна дивизия на руските ракети стратегически войски в Оренбургска област /вероятно в Домбаровское/. Това означава, че до САЩ те ще долетят за 40-45 минути, до Ню Йорк – за 40 минути, до Лондон – за 20 минути.
В самата Русия работата по проекта 4202 се води в „Машиностроене“ в подмосковския град Реутов и е била започната през 2009 г. Формалният поръчител на проекта е Федералната космическа агенция на Русия, но вероятно това е прикритие на Министерство на отбраната.
През 2012 г. обектът 4202 беше определен като един от най-важните за корпорацията за близките години.
Вероятно първото изпитание на апарата беше извършено не през февруари 2015 г., а в рамките на ученията „Безопасност 2004“, на полигона Байконур, когато тогавашният първи заместник на генералния щаб Юрий Балуевски заяви, че е „изпробван космически апарат, който може да лети с хиперзвукова скорост и да прави маневри както по курса, така и по височина“.
Истина е, че и сегашните бойни блокове на междуконтиненталните балистични ракети на пасивния участък, развиват хиперзвук. Но за разлика от тях перспективната хиперзвукова бойна глава по-скоро ще действа не като балистична бойна глава, а ще върви по много сложна траектория и ще маневрира като самолет с огромна скорост на полета.
Не е изключено, че специалистите по 4202 използват съветски технологии, по които работеше един от водещите разработчици на съветската авиационна космическа техника Глеб Лозински. Той беше ръководител на проекта на аерокосмически изтребител-бомбардировач „Спирала“, на космическата совалка „Буран“, на многократната авиационно-космическа система МАКС и други програми, в това число и хиперзвука.
Трябва да се знае, че хиперзвуковите бойни части са доста тежки – 1,5 – 2 тона. Те могат да станат бойна част на леката балистична ракета „Топол – М“.
Ако Русия до 2020 г. въведе на въоръжение ракети с хиперзвукова бойна част, това ще означава, че Москва, даже без използването на ядрено оръжие, ще получи уникалната възможност за глобален изпреварващ удар, т. е. да унищожи на Земята всяка цел с известни координати в течение на 30-40 минути.
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
БРАВО на ВЕЛИКА Братска РУСИЯ!!!!!!!! НАШИЯТ път е с РУСИЯ!!!! Нито НАТО, нито Америка!!!! НАСИТИХМЕ СЕ НА МЕЗЕРИЯ- СТИГА толкова!!!!!!!!!!!!!!!